Pretty (insane) hacker chick. Specialized in lockpicking.

[Всичко е свързано / Всичко е разпокъсано / Всичко е цяло]
 
04-01-1994 04:03:22
 
[Мило дневниче / Мило братче / Мило другарче], отдавна не сме си писали. Как е животът на слънце? Има ли жена, деца, пътеводна светлина и смисъл, които да придават смисъл на временното ти присъствие сред нас? Знам, че няма; че и ти като мен бродиш по нощите, но нали така започват разговори хората? Аз съм добре, благодаря че попита. [Толкова съм сама / Хубаво ми е сама / Никога не съм сама].
 
Помниш ли когато мама се изпари заедно с целия самолет? Как с тате отричахте да ме вините за това, че я забавих и изпусна първия полет - онзи, който пристигна благополучно и се размина с бурята? Но аз го виждах в очите ви. Виждах как зад това, което другите биха нарекли обикновено съревнование между брат и сестра, лежи тиха, скрита омраза. Виждах го във всеки "забравен рожден ден", във всяко заяждане, във всяко забавяне когато имах нужда от помощ. Бях дете. Но това нямаше значение за теб. Няма значение и сега. Жаждата за отмъщение е привилегия за смъртните. Това ти го знаеш най-добре. Може би трябва да ти благодаря за неадекватността ти. Без нея, нямаше да имам възможността да се докажа пред Жан Бернар, той щеше да е в затвора, а аз нямаше да имам нужния капитал за да започна собствен бизнес. Между другото, [тате е мъртъв / тате е добре / тате го боли].
 
Говорейки за бизнес, разказвала ли съм ти за [приятелят ми / човекът, който ще бъде наричан / покойният] Рос Улбрихт? Трудно ми беше да разбера как някой като него, заобиколен от толкова много гласове, може да бъде самотен. Това беше докато не ме ми показа какво е да си като него. Гласовете са задници. Не беше трудно решение да избягаме от тях. С парите, които бях заделила от Жан Бернар, имахме достатъчно да създадем своя алтернативна мрежа. Мрежа, в която не се чуват гласовете на сърдити чичковци с предупреждения за Апокалипсис, безкрайни правила и интриги. Разбира се, всяко бизнес начинание трябва да има и цел. Решаване на световния глад звучи демоде, но когато имаш решение и толкова малко гърла за хранене, защо да не го направиш? Рос често се шегува, че това не е рентабилно и ще трябва да започнем да продаваме и наркотици за да се издържаме. Или поне се шегуваше, преди да изчезне. Бих искала да те попитам дали имаш нещо общо с това, но за съжаление никога няма да прочетеш това писмо. Дъртаците от ръководството са много раздразнителни на тема Маскарада и дори аз не мога да заобиколя предупрежденията им с чиста съвест. Но всичко ще си дойде на мястото с времето. Имам работа за вършене.
 
[Аз свързвам всичко / Аз разпокъсвам всичко / Аз не съм цяла]